Глезена храна, нуждаеща се от дълго старание, а и голям майсторлък – така ценителите описват бумбара и с въздишка си спомнят за славните дни на Бумбарника в двора на бившия хотел Тримонциум. Рецептата се пазела в пълна тайна, но из дебрите на Интернет пише, че бумбарът е традиционно родопско ястие за района на Загражден и Давидково. То се приготвя като агнешки дреболии/тънки черва, черен дроб, сърце и всякаква друга карантия/ се измият, нарежат на ситно и попарят за 30 секунди, след което се пълни агнешки търбух, зашива се, пробиват се няколко малки дупки в него и се пече на фурна от двете страни. В миналото се е пържил на огън/с масло/ отново от двете страни или на голяма тикла. Обикновено се приготвя с ориз.
В предишна статия споделихме с вас някои заведения, в които все още понякога може да го намерите в менюто, а отдолу в коментарите наши читатели споделят за невероятния майстор Капитана, който работил дълги години в бившия ресторант Кавказ в Смирненски, а впоследстие – в Слънчев кът, или по-познат като Руски клуб. В култовата кръчма Трабанта също храната се е подготвяла с епичен вкус, за съжаление – към момента останал само в спомените.
Има обаче няколко места, където често го готвят и може да си занесете у дома и да се насладите отново на традиционния пловдивски специалитет:
Първо ще ви заведем до квартал Коматево и месарски магазин Мишел. Той се намира точно срещу училището и бумбарът там е пресен и винаги топъл всеки ден.
В Ритон по пътя за Първенец също понякога имат, както и може да се проверява във фирмените магазин на Попов.
Оставаме в район Южен, а дестинацията е в началото на Събота пазар, където на павилиона за скара почти винаги има готов изпечен бумбар.
В големите хранителни магазини – за централните райони със сихурност може да намерите в магазин Централ на самата Главна улица. В Лекси зареждат сезонно, супермаркет Триумф – също, а кючукпарижани споделят, че и на топлата витрина в „старите“ Слънчеви лъчи – изкарват понякога.
Дали обаче вкусовете са като едно време – това могат само някои да го кажат, защото не всички са имали честта да похапнат от баш майсторите на филибелийския специалитет.
