Първата статия, посветена на пловдивския жаргон в двуезичния дигитален пътеводител под тепетата, бе четена и споделена хиляди пъти. В коментарите под нея и в постовете в социалните мрежи намерихме още редица думи и изрази, които са се употребявали в годините предимно на улицата или в ежедневните разговори по заведения, кафенета, стадиони, събирания, в махалите. Възможно е някои да се използват не само тук, но за други сме убедени, че само кореняк пловдивчани си ги знаем, И не – няма да се ограничаваме само до „майна“, „айляк“ и „харабия“:
По темата дълги години е работил Александър Кондодимо и за основа на текста използваме думи и изрази от съставения от него речник:
аванта – полза, но не и присвояване
алай – разходка по Главната
баламурник – глупак, балама
брои, бройка – наблюдава, следи
вдига гири – ядосва се , кара се
гипсиран – много пиян
густяса – стана му приятно
даяни – издържа
драпа ( по някого) – настоятелно търси близка връзка
желязо – пистолет
зуладжия – авантаджия
изкилифещен – изопачен
излъскан – добре облечен
калдаръм кокона – хайлайфна дама
кибик – чакащ, човек без работа
кърка – пие
левак – несръчен, глупав човек
мини го метър! – не му обръщай внимание!
муфта – безплатно
наряза се – напи се
от воле – незабавно
перушандиса – учуди се, удиви се
пищисан – ядосан
прави един тегел, чарк, гюзме – минава един път по „стъргалото“
ръб – прост човек
стъргало – място, улица за разходки, обикновено вечер
тайфа – компания, група
таф ли си? ставалш ли таф? – съгласен ли си?
Уфлянква се – двоуми се, извърта се, изопачава фактите
Фъскам – бягам
Хахо – луд, глупав; стана хахо – побърка се, удиви се
