Роден през 1837 г. в Карлово, Васил Левски изминава пътя от дякон до най-големия организатор на българската революция. Той не води битки с оръжие, а изгражда мрежа от тайни комитети, която да подготви народа за свобода отвътре. В тази мисия Пловдив е ключова спирка – голям, оживен и стратегически град, в който Апостолът идва неведнъж, за да търси съмишленици и да създава връзки.
Днес тези истории не са написани на табели. Те са скрити в самия град.
Маршрутът логично започва от църквата Св. св. Кирил и Методий, близо до реката и подножието на Стария град. През 1851 г. тук, в класното училище към храма, младият Васил започва обучението си при даскал Партений Белчев. Това е мястото, където се изграждат не само знания, но и характер – дисциплина, вяра и усещане за мисия.
Продължаваме с една от най-ценните спирки по маршрута – Синьото училише, днес част от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“. В него Апостолът вече не е ученик, а водач – човек, който предава знания и подготвя млади умове за бъдещето.
През 1863 г., след завръщането си от Първата българска легия в Белград, Левски за кратко преподава тук. Сградата тогава е била част от комплекса на епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“. Тя е сред малкото автентично запазени обществени постройки от епохата. Фасадата в синьо и бяло и днес носи духа на възрожденския Пловдив.
Пренасяме се и зад скритата дейност по организацията на българската революция, която се случва в домовете на редица влиятелни българи. Пловдив е център на Първи революционен окръг, а заседанията на комитета се провеждат именно в тях.
Христо Г.Данов, Йоаким Груев, Стоян Чомаков са само част от имената на пловдивския елит, който стои зад тази свята кауза.
Днес, отворени за посещение са къщите на Христо Г. Данов, като част от експозицията на Регионалния исторически мйузей и тази на д-р Стоян Чомаков, която помещава експозцията на пловдивския художник Златю Бояджиев. Домът на Йоаким Груев пък, дело на австрийския архитект и създател на първия градоустройствен план на Пловдив – Йосиф Шнитер, е превърнат в детска градина „Майчина грижа“.
Следваща спирка са хановете по поречието на Марица, в които Левски често пренощувал, дегизиран като търговец. Тези точки от маршрута днес са „невидими“, но разходката около Хисар капия и към реката помага да разберем стратегията му – винаги да има път за отстъпление, винаги да бъде част от потока на града.
Отиваме и в Мараша, където Левски често намира убежище в дома на Кочо Честименски и други свои съратници. Тук маршрутът става по-малко „музеен“ и по-истински – квартал с живи улици, под които лежи революционна история.
Финалната спирка преди паметника на Бунарджика, може да бъде храмът Св. Св. Петър и Павел, където ежегодно се отслужва панихида за йеромонах Игнатий. Макар това да е по-късна традиция, мястото придава духовен завършек на маршрута – напомняне, че Левски е бил не само революционер, но и монах.
Приключваме пред паметника на Апостола в подножието на хълма на Освободителие – Бунарджика. Това не е просто място за разходка. Това е място за пауза и за преклонение пред подвига на героя.
