Неделната ни обиколка, част от новата инициатива на Сдружение 365 за турове на български език под тепетата, започна пред една от най-емблематичните постройки от тази епоха – Джумая джамия.
Стартът бе поставен с кратък исторически разказ и спора около точната дата на превземането на града от османската армия. Според повечето източници това се случва през 1370 година, като жителите мирно предават града, след като войниците хитро прекъсват водоподаването в разгара на летния сезон под тепетата.
През първия век след попадането под османско владичество градът по-скоро запада. Много пътешественици от периода го описват като „мръсен и неподдържан град със схлупени къщурки“. Едва в средата на XV век започват постепенното му проспериране и по-активното строителство.
За първата ни спирка – Джумая джамия – сме ви разказвали подробно неведнъж в гида. С внушителните си размери тя се превръща не само в един от най-големите османски паметници в България, но и в една от най-впечатляващите постройки на Балканите. Това е и единствената султанска джамия в България. За султана и семейството му специално изграден султански махвил, разположен в лявата част на сградата и със собствен вход.
Интересен факт е, че по онова време освен джамии най-активно са се строели ханове и обществени бани. Затова не е чудно, че продължихме към следващата си спирка – Куршум хан. За него също имаме отделна статия, но с гордост отбелязваме факта, че във вътрешността му се е намирало първото пловдивско кафене и вероятно едно от първите на Балканите. Куршум хан е бил най-скъпото място в Пловдив, разположено в най-търговската част на града. Днес единственото материално доказателство за съществуването му са масивните врати, които се съхраняват в Етнографския музей.
Цялото пространство около днешните Централни хали е било изключително оживено и изпълнено с множество дюкяни, в които е кипяла търговия. Какъв е бил Капана в миналото може най-добре да разберете от следния текст, а ние се отправихме зад сградата на бившия магазин Детмаг, където са се намирали още два от най-известните ханове под тепетата – Кацигра хан и Гаваз хан.
Първият е бил стопанисван от известна пловдивска фамилия и освен търговски център е служел и като културно средище, в което често са се провеждали различни събития. Именно там през 1881 г. Иван Вазов отваря своята Канцелария на книжовната народна дейност. В Гаваз хан пък по-късно Христо Г. Данов открива своята печатница.
Участниците в тура посетиха и втората действаща джамия под тепетата – Имарет. В миналото тя е била използвана като приют за бедни хора, а понякога и за душевноболни. Единствено на тях е било позволено да рисуват по стените, макар че с годините тези следи са били заличени.
Приключихме обиколката с разказ за района около джамията, наричан още кюлие, а крайната точка беше при Ташкьопрю джамия и Орта мезар. Там гидовете ни върнаха назад във времето чрез снимки на забравени и вече несъществуващи сгради и локации.
