В сърцето на Капана, сред калдъръмите, ароматите на кафе и шумния поток от минувачи, се намира малкото дюканче на Венелин Драганов. Симпатичното куче Джаро няма да ви остави да пропуснете работилничката му Дърводелие, а игриво ще ви подкани, за да усетите уханието на дървото и уютът, който само ръцете на майстор могат да създадат.
Въпреки че Венелин се представя скромно: „Аз съм доброволец, дърводелец, гражданин“, зад думите му стои много повече. Той е човек, който вярва, че дървото има характер и че всяко парче заслужава уважение. Избира материала според проекта, но винаги „слуша“ дървото – неговата текстура и естествени форми. За него то е партньор, който вече е изживял десетки години и не бива да бъде прахосан.
Дърводелие е още една сцена на живото занаятчийство в Капана. Магнит за минувачи, дюкянчето на Венелин е място за разговори с любопитни туристи, със съседи, с приятели. Тук случайните зяпачи често си тръгват като ценители, а ценителите – като приятели.
Фотограф: Маша Матеева, www.mashamatveeva.com , @ mashamatveeva.ph
А от ръцете на Венелин всеки ден излизат от малки ключодържатели, бижута и фигурки, до мебели и внушителни експонати в мащаб 1:1. Няма значение дали е етажерка, стол или половин лодка за изложба, тук всеки предмет е създаден с желание да се сътвори нещо, което носи радост и удобство.
В свят, пълен с пластмаса и еднократни вещи, дърводелецът от Капана напомня, че стойността не е в блясъка, а в истинското. Че „айлякът“ не е мързел, а свобода да създаваш със сърце. Че промяната може да се крие в едно малко дюканче, в едно куче на прага, в парче дърво, превърнато в спомен.
1. Какво за теб е дървото?
Дървесината е тъкан. Тя си има специфични характер, структура и поведение. За мен дървесината е по-скоро партньор, който трябва да уважаваш, не е просто материал.
2. Кога разбра, че дърводелието е твоето нещо?
Да кажем, че не беше детската ми мечта, но и от малък имам любими спомени в дърводелската работилница на чичо ми. Завърших реклама, но толкова естествено започнах да се занимавам с дърводелство, което е свързано с моята първа специалност, че създаването на „Дърводелие“ сякаш беше най-логичното нещо, което можех да направя. Сега, близо тринадесет години по-късно, знам, че това е моето нещо, моят начин да съм себе си в общността.
3. Имаш отношение към горите и природата. Как това намира място в твоите творения?
Не пилея дървесина, използвам материал от сигурни източници и давам нов живот и на стари парчета. Дървото е живяло десетки години, не бива да го прахосваме.
Фотограф: Маша Матеева, www.mashamatveeva.com , @ mashamatveeva.ph
4. Как хората реагират, когато влязат в дюкянчето ти в Капана – виждаш ли промяна в тяхното отношение към ръчното и истинското?
Влизат понякога по препоръка, понякога от любопитство, може би малко и заради Джаро, който винаги наблюдава от входа. Удовлетворяващо е, когато си тръгват с новото си дървено изделие и уважение към занаята и ръчния труд.
5. В един квартал, пълен с шум и новости, ти работиш с нещо толкова старо и първично като дървесината. Това ли е твоята форма на „промяна на картинката“?
Да. Сред пластмасата и еднократните неща, дървесината е напомняне за истинското. Тя е естествена, топла, трайна и е винаги красива.
6. Кое е най-голямото предизвикателство за дърводелеца днес – пазара, времето или нагласата на хората?
Днес хората са задоволени с лесно достъпни вещи, а ръчната изработка трудно се конкурира с фабричните цени. Пазарът изисква бързина и количества, а аз работя с внимание и с мисъл за детайлите и материала. Да, може да се каже, че има сблъсък между търговската логика и занаятчийската истина, но хората, които идват при мен търсят или нещо много специфично, или нещо, което се отличава от масово достъпното.
