Представете си супа, която никога не е била сготвена отначало. Ден след ден, година след година, в един огромен казан се добавят нови продукти и вода, а бульонът продължава да къкри непрекъснато. Колкото и невероятно да звучи днес, подобна практика е съществувала и в Пловдив преди векове.
По време на обиколката, посветена на османското наследство на града, нашият гид Илия ни разказа за едно любопитно място под тепетата, където според историческите сведения се е приготвял т.нар. „вечен бульон“. Това бил Гаваз хан – единствената известна ахчийница (голяма обществена кухня) в Пловдив по онова време.
Самата идея за „вечния бульон“ произхожда от Средновековна Европа. Вместо всеки ден да се пали огън и да се готви отначало, домакинствата и странноприемниците поддържали един постоянен съд на огнището. В него се добавяли вода, кости, зеленчуци, зърнени култури и други налични продукти. С времето вкусът ставал все по-богат, а храната можела да нахрани десетки хора.
Гаваз хан е построен през XV век и остава важна част от живота на града векове наред. По-късно, между 1857 и 1873 година, в сградата се помещава и първата дружествена книговезница на Христо Г. Данов.
Историята на „вечната супа“ не е характерна само за Пловдив. Исторически сведения разказват за pot-au-feu във френския град Перпинян, поддържан от XV век чак до Втората световна война. Съществуват и легенди за нормандски таверни с над 300-годишни казани, макар историците да приемат тези истории по-скоро като част от местния фолклор.
Още по-любопитното е, че подобна практика съществува и днес. В Банкок се намира прочутият ресторант Wattana Panich, където бульонът се вари и презарежда непрекъснато вече повече от 45 години. В Япония някои заведения поддържат своите традиционни яхнии oden в постоянно състояние още от периода след Втората световна война.
Макар на пръв поглед да звучи странно, подобен бульон е безопасен за консумация. Постоянното поддържане на висока температура не позволява развитието на опасни бактерии, а преди сервиране супата задължително преминава през кипване.
Днес от Гаваз хан са останали единствено историческите спомени. Но историята за неговия „вечен бульон“ напомня, че Пловдив крие не само древни руини и възрожденски къщи, а и любопитни кулинарни истории, които звучат почти невероятно за съвременния човек.
