Роден през 1828 г. в Копривщица, Йоаким Груев израства в будно и заможно семейство, в което книгата и знанието са висша ценност. Още от ранна възраст е възпитан в духа на родолюбието, а след завършване на образованието си избира да посвети живота си на учителската мисия. В продължение на близо три десетилетия той преподава в Копривщица, а по-късно и в Пловдивското класно училище – по онова време най-авторитетното учебно заведение в страната. Сред неговите възпитаници са едни от най-ярките имена в българската история – Васил Левски, Иван Вазов, Тодор Каблешков, Константин Стоилов и Иван Евстратиев Гешов.
Йоаким Груев остава в историята като истински новатор в областта на българското образование. Дейността му далеч надхвърля рамките на класната стая и е насочена към цялостното изграждане на модерна просветна система.
Като автор и преводач той създава десетки учебници по граматика, история, география и математика, с които полага основите на съвременното българско образование. Неговият труд „Основа за българска граматика“ се утвърждава като настолна книга за поколения учители.
Активна е и издателската му дейност – редактира и издава списания и вестници като „Летоструй“, „Наука“ и вестник „Марица“, който превръща в силна обществена трибуна за защита на българските национални интереси.
В качеството си на директор на Народното просвещение в Източна Румелия Йоаким Груев стои в основата на създаването на Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, както и на първия български музей. За него тези институции са ключови за разпространението на знанието и опазването на културната памет на народа.
Заедно с Найден Геров той е сред инициаторите за честването на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, който по негово предложение се утвърждава като общонароден празник на българската просвета и култура.
Йоаким Груев взема активно участие и в църковно-националната борба. По време на Априлското въстание е арестуван и прекарва 50 дни в затвора, въпреки че не участва пряко в събитията. Сред най-абсурдните обвинения срещу него е твърдението, че е „измислил“ името Пловдив, за да утвърди българския характер на града и да вдъхне кураж на населението. След Освобождението той продължава да служи на отечеството, заемайки отговорни длъжности в държавната администрация.
Йоаким Груев умира през 1912 г. в Пловдив и е погребан в двора на църквата „Света Богородица“.
В статията, посветена на делата и домовете на народните будители под тепетата, ви представихме и наскоро реновираната къща на Йоаким Груев, разположена в подножието на Сахат тепе. Днес сградата помещава детска градина „Майчина грижа“. Проектирана от архитект Йосиф Шнитер, тя впечатлява с елегантната си архитектура – изчистена колонада, вито стълбище и просторна тераса.
В Пловдив вече съществува и площад, носещ името на Йоаким Груев. Той се намира в близост до неговия паметник, край Понеделник пазара, и е официално именуван с решение на Общинския съвет от 21 ноември 2024 г., по предложение на инициативен комитет на пловдивски граждани.
